Откъс 1
Какво води до неумолимото настъпление на гигантските джипове SUV в живота ни? За какво са ни притрябвали тези коли с четири задвижващи колела и предна броня като танк? До голяма степен можем да открием отговора в измислените названия като в уестърн, които много от тях носят. Никой не се интересува особено какъв е смисълът на тези имена – обикновено езера, гранични градове, планински вериги. Това, което има значение, е скритото в тях съдържание на сурова гордост, господство над дивата природа и непоколебима издръжливост на каубоя. Имената само увеличават привлекателността на тези превозни средства, които са нещо като франкенщайнови въплъщения на личните ни страхове и желания.

Откъс 2
Голям производител пуска на пазара SUV с името на планина в Аляска, а в специализираното списание поместват статия за търговията с автомобили, в която се коментират тънкостите на избраното название. В коментара се казва, че обикновено повечето купувачи никога не посмяват да навлязат в територия, в която човешки крак стъпва по-рядко отколкото в паркинга на местния търговски център. Въпреки това основната цел на рекламния шум, включително името на джипа, е да внуши на клиентите, че те биха могли да завоюват далечни труднодостъпни земи. И наистина – във време, когато мнозина, които могат да си го позволят, живеят в охраняеми селища, в къщи, пазени от съвършени системи за наблюдение, SUV е идеалното защитно превозно средство, което да ни пази от страховете ни – истински и въображаеми.

1. Кое обобщение за купувачите на SUV е прокарано и в откъс 1, и в откъс 2?
A. Възнамеряват да карат автомобилите на много труден терен.
B. Планират да се заселят в планински райони.
C. По-богати са от повечето купувачи на автомобили.
D. Влияят се от пазарни стратегии и реклама.
E. Не са уверени заради социалното си положение.

2. Коя от следните характеристики на джиповете SUV се разглежда в откъс 1, но не и в откъс 2?
A. внушителният им размер
B. постоянно растящата цена
C. психологията на собствениците им
D. влиянието им върху околната среда
E. значението на имената им

3. Кое от изброените в откъс 1 е пример за „тънкостите”, споменати в откъс 2?
A. „неумолимото настъпление”
B. „танк”
C. „езера, гранични градове, планински вериги”
D. „съдържание”
E. „франкенщайнови въплъщения”

4. В откъс 1 и в статията, цитирана в откъс 2, се споменава, че образите, използвани при продажбата на SUV автомобили, имат за цел да
A. провокират примитивните инстинкти на шофьорите
B. предизвикат копнеж по по-прост начин на живот
C. породят чувство за власт и контрол
D. пробудят желание за защита на девствената природа
E. укрепят самочувствието, идващо от големите финансови възможности

Откъс 1
Дори да иска, цивилното население в тила не би могло да види истинската същност на войната, без да я преживее – обстоятелствата са твърде нови, мащабите на ужаса – прекалено огромни. Войната би била просто неправдоподобна. От самото начало се отваря пукнатина между армията и цивилните.
Причините за неразбирането от страна на цивилното население са много. Малко войници пишат истината в писмата до дома от страх да не предизвикат безпокойство у близките си. Ако въобще напишат истината, тя се орязва от офицерите на ротата, които цензурират цялата изходяща поща. Пресата също била подложена на строга цензура по време на цялата война. Само на кореспондентите, които имали желание да предават благоразумни оптимистични дописки, било разрешавано да отидат до Франция, но дори и те рядко били допускани близо до бойното поле на фронтовата линия. Пример за подобен репортер е Джордж Адам, парижкият кореспондент на вестник „Таймс”. Статията му „Зад кулисите на фронта”, публикувана през 1915 година, излъчва жизнерадост и сърдечно снизхождение към обикновения британски войник, когото той описва като добре нахранен, топло облечен, в безопасност и щастлив – всъщност в по-добро състояние, отколкото в тила.
Лорд Нортклиф, издателят на вестник „Таймс”, в крайна сметка се заема изцяло с правителствената пропаганда. Не е изненада, че на 3 юли 1916 година „Таймс” на Нортклиф пуска репортаж за първия ден на атаката от битката при Сома*, лъхащ на лекомислена самонадеяност, която няма как да не задълбочи разделението между онези, които са на мястото на събитието, и онези, които са в тила. „Сър Дъглас Хейг телефонира снощи – пише „Таймс” – и каза, че общата ситуация е благоприятна.” Скоро тонът преминава към героична романтика – „Това е честно сражение… и ние сме предпочели да доведем спора си с германците до край и да им предложим колкото бой си просят.” Нищо чудно, че общуването между военните и онези, които се уповават на подобни писания като на достоверно свидетелство, се проваля.

*Сражение от Първата световна война, в което британската армия дава 60 000 жертви и ранени – най-многобройни за един ден в историята на армията.

Откъс 2
Първата световна война е класически пример за различията между официалната история, в чийто център са мъжете, и неофициалната, женска история. Не само че апокалиптичните събития през тази война са натоварени с много различно значение за мъжете и жените, но подобни събития са всъщност много различни за мъжете и жените – положение, осъзнато почти веднага от ангажирани съвременници като Вера Британ. За връзката си със своя годеник войник, тя казва, че войната е поставила „бариера от неописуем опит между мъжете и жените, които те обичат. «Понякога – писах навремето – се боях, че дори да оцелее, онова, което е преживял там някъде, може изцяло да промени идеите и вкусовете му.» Естеството на бариерата, натрапена на Вера Британ и годеника й, обаче може да е било още по-сложно, защото препятствието, което пречи на брака на чистите им духове, е не само промяна на неговия опит, но и на нейния. Докато младите мъже все повече се отчуждават от предвоенната си същност и все повече затъват в калта и кръвта на бойното поле, все по-изоставени от цивилизацията, чиито наследници привидно са били, жените посредством обезпокоителен замах на махалото на историята стават все по-силни. Като медицински сестри, като работници в заводите за муниции, като шофьори на автобуси, като войници в селскостопанската „сухопътна армия”, дори като майки и съпруги тези в миналото подвластни същества започват да придобиват значимост. През 1918 година посетител на Лондон пише: „Англия е женски свят – свят на жени в униформи.”
Военновременните стихове, истории и спомени на жени понякога едва доловимо, понякога категорично изследват политическата и икономическа революция, посредством която Първата световна война – поне временно – лишава мъжете от първенството, което винаги е било тяхно рождено право, докато завинаги дава на жените достъп както до избирателните пунктове, така и до професии, дотогава недостъпни да тях. По подобен начин някои от тези жени тайно или открито празнуват освобождаването на желанията и силата на жените, които тази революция направила възможни, и повторното обединяване – дори сплотяване – на жените като следствие на тази освободена мощ.
Ентусиазмът им, който иначе би могъл да изглежда като нездраво злорадство, е обяснен от Вирджиния Улф, писателка по принцип известна с миролюбивите си възгледи, така: „Как бихме могли да обясним удивителния изблик през август 1914 година, когато дъщерите на образовани мъже се втурват в болниците, карат камиони, работят на полето и в заводите за муниции и използват огромните си запаси от чар да убедят младите мъже, че да се бият е героизъм? Тъй дълбоко е неосъзнатото презрение (на жените) към образованието в частния дом, че те биха приели всякаква работа, колкото и черна да е, и биха използвали всякакво обаяние, колкото и да е фатално, само и само да избягат. Така те съзнателно пожелават „нашата великолепна Империя”, а несъзнателно желаят нашата великолепна война.

5. Откъс 2 се различава от откъс 1, защото откъс 2
A. описва войната като безчовечна
B. одобрява официалната пропаганда за войната
C. разглежда войната по отношение на въздействието й върху жените
D. опитва се да посочи основните причини за конфликта в английското общество
E. критикува цензурирането на информацията за войната

6. „Пукнатината” (параграф 1, откъс 1) е причинена преди всичко от
A. неосведомеността на цивилните за истинските преживявания на войниците
B. несъответствието между преживяванията на мъжете и жените
C. поведението на офицерите
D. вината, която цивилните изпитвали, защото изпращали младите мъже на война
E. специалните привилегии, дадени на военните кореспонденти

7. Бележката под линия за битката при Сома дава допълнителна информация, която
A. показва как историята се преиначава, за да се създаде определено отношение към войната
B. омаловажава опасностите, пред които са изправени войниците
C. изтъква некадърността на пресата
D. намеква, че цената на войната превишава по значение ползите от нея
E. предлага личните размишления на журналист за войната

8. В откъс 1 авторът предполага, че отношението на онези, които са в тила (параграф 3), е силно повлияно от
A. незадоволителния контрол на правителството над идващата от фронта информация
B. липсата на възможност войниците да пишат до дома
C. разликата между възгледите на мъжете и жените за войната
D. усилията на борците за мир
E. неточните репортажи в пресата

9. Изразът „се уповават” от последното изречение на откъс 1 е най-близо по значение до
A. възнаграждават
B. вярват
C. пренебрегват
D. разсъждават
E. обогатяват

10. В откъс 2 авторът споменава Вера Британ преди всичко за да
A. подкрепи свое твърдение, като посочи материал, написан за войната
B. даде пример за естеството на властта, придобита от жените по време на войната
C. покаже как писател може да преиначи фактите за войната
D. анализира военновременната литература, написана от жени
E. оспори гледната точка за войната на по-съвременни историци

11. Споменаването на „майки и съпруги” в откъс 2 загатва идеята на автора, че
A. семействата благоденствали повече, когато жените заставали начело на домакинството
B. войниците не знаели за съществените промени, които настъпвали в обществото
C. жените одобрявали възможността да работят извън дома си
D. жените били загрижени за изпълнението на домашните си отговорности и по време на войната
E. жените домакини по-рано имали по-малко влияние

12. Думата „революция” от откъс 2 се отнася до
A. постиженията на жените през войната
B. борбата на жените за права, по-рано недостъпни за тях
C. преразпределението на властта от висшето общество към буржоазията
D. все по-видимото изравняване на заплащането на мъжете и жените
E. настъпилата у завърналите се от фронта мъже промяна

13. Авторът на откъс 2 намеква, че ентусиазмът на жените „иначе би могъл да изглежда като нездраво злорадство”, защото
A. жените съумяват да се изявят в области, смятани за подвластни само на мъжете
B. жените получили признание като миротворци по време на войната
C. жените се хвалели, че без тяхната нова дейност войната ще бъде загубена
D. жените били облагодетелствани от факта, че не трябвало да се бият във войната
E. жените разполагали с власт само докато мъжете били на бойното поле

14. В последното изречение на текст 2 се споменава за готовността на жените да вършат черна работа и да използват обаянието си, за да се наблегне на
A. дългосрочните последици от ролите, поети от жените по време на войната
B. степента, до която жените се чувствали задушавани в традиционната си роля
C. контраста между начина, по който жените разбирали войната, и истинската й същност
D. желанието на жените да избягат от ужасите на войната
E. рисковете, поемани от жените, за да участват във войната

15. Какво е общото между статията „Зад кулисите на фронта”, спомената в параграф 2 на откъс 1, и „Военновременните стихове, истории и спомени” от откъс 2?
A. И в двата случая се причинява ненужно безпокойство сред цивилните.
B. И в двата случая съзнателно се отразяват възгледите на правителството.
C. И в двата случая се засяга темата за променената роля на жените във военновременна Великобритания.
D. И в двата случая се насърчават писателите да се отнасят по-сериозно с професията си.
E. И в двата случая вниманието не се насочва към действителността на бойното поле.

16. Кое от следните твърдения е подкрепено и в двата откъса?
A. Офицерите презирали лъжите на правителството.
B. Жените придобили независимост в следвоенна Великобритания.
C. Войниците се чувствали изолирани от цивилното общество.
D. Писателите не успели в опитите си да опишат правдиво войната.
E. Войната се оказала нежелателен начин да се разреши европейският конфликт.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *