Поетиката на Елин Пелин и традицията на българския разказ

ЯдроЕлин ПелинИван ВазовЙордан Йовков
Сюжет и събитийностЕднолинейно разгръщане на сюжета. Разказите на Елин Пелин са събитийни, в чиято сюжетна основа стои случката; може да се говори за едносъбитийност. Автономно и стремително, повествованието представя същината на случката в нейната развръзка.Разказът е разгърнат верижно, действието е целеустремено. Събитието се разгръща в своята “естествена” хронология. Често разказите започват с обстоятелствена експозиция и преминават направо към целта.Неправолинеен (“лъкатушещ”) ход на повествованието – усложнена събитийност и забавен ритъм; разказът наподобява “китайска кутия” – основният сюжет крие и други “сюжети”.
КомпозицияЯсен сюжет; диалогът и пейзажът са основни компоненти на разказа.Разказът се развива по две взаимнодопълващи се линии – авторската рефлексия задълбочава и обогатява обективното повествование.Сложен строеж – множество ретроспекции и ретардации, забавени каданси. Линията на събитийното развитие е неправолинейна, често кръгова или стремяща се към извънвремеви ценностен център.
ДиалогДиалогът има самостоятелна характеристична и композиционна функция. Той е същностен елемент в композицията на творбите и важно средство за осъществяване на разказа. Основната случка става чрез разговора; диалогът поддържа, развива и тласка напред действието.Диалогът не е равноправен елемент в композицията разказите, а служи като илюстрация на общата картина, представена чрез авторския дял в повествованието. Диалогът е средство за допълваща и разширена характеристика (пряка или косвена) на героите и обстановката.Диалогът е средство за психологическа характеристика на персонажите. Но той е също начин за насочване към “втория план” на събитието.
ПейзажПейзажът е “душата” на събитието” (И. Панова), лиризиращият компонент на разказа. Той допълнително одухотворява творбата. Пейзажът се утвърждава като “всеприсъстващ” участник в събитието; той не е наблюдаема (за автора и героя) същност, а нужният постоянен “трети партньор” в художествената ситуация.Пейзажът характеризира мястото, времето, обстановката. Той е зависим от индивидуалния наблюдател (герой, разказвач, автор). Пейзажът се отличава с пластична, дори документална точност.Пейзажът характеризира на вътрешното състояние на героите – има видени от тях картини, “хванати” точно и лаконично, често сведени до натоварени с висока знаковост предметни детайли или образни ремарки. Авторът “нахвърля” словесно пейзажа и го оставя на читателското възприятие –  свободен за съзерцание и възсъздаване.
Авторско присъствиеАвторското присъствие е дискретно. Авторът не насочва гледната точка на читателя, не посредничи между герои и публика, а застава “зад кадър” и предлага своята визия за художествена действителност като позиция на читателя. Най-често този похват проличава при пайзажните картини – пейзажът допълнително разширява и задълбочава изображението, обогатява го не толкова пластически, колкото с внушението за духовна пълнота. Авторът се “скрива” в героите и в сюжета, внушава вълненията си и определя присъствието си чрез персонажите и събитията.Характерни похвати за изграждане на  авторовата позиция спрямо героите са лиризмът и хуморът: ако симпатизира на героя, авторът го представя лирически нюансирано; ако го критикува или изобличава, прибягва към иронията, хумора и дори сарказма.Авторът играе ролята на “всезнаещ” разказвач и коментатор; неговото присъствие в текста често е композиционно обособено – то се открива в лирико-публицистичните, “философските”, историческите въведения, епилози и отстъпления. Авторът постоянно “диалогизира” с читателя – заема  посредническо-дидактическа позиция между него и предмета на разказа. Воден от съзнанието за национална мисия, той тълкува  художественото събитие като проява на народния живот.Авторското присъствие е дискретно. Той не се стреми да налага своята оптика върху отношенията между читателя и предмета на разказа. Героите и обстановката са видени чрез гледната позиция на действащия герой – така се създава своеобразна “мистична” достоверност на художествената визия.
Герои“ Героите трябва да ги приспособява човек към сюжета. Те са ми потребни, за да си оправдая сюжета.”(Елин Пелин). Светът променя хората, следвайки своите закони: героите се съотнасят със съдбата; тяхната участ зависи от съдбата на света, който разказът разкрива.Вниманието е насочено към гражданските и политическите вълнения в българското общество. Героят е българинът от епохата, когато търси измеренията си на гражданин. Героите са в реално взаимодействие със света – така те се променят, създават себе си. Вазовите герои винаги са съотнесени с конкретните обстоятелства на епохата и с развитието на националната идея.Героите на Йовков са преди всичко човеци, нравствено-духовни единици, всеки от тях носи по една човешка вселена в себе си. Тези герои намират себе си, превръщайки се в извор на добродетели, каквито Йовков открива у всеки герой –  независимо от неговите социални характеристики. Обединяваща черта на Йовковите герои е стремежът към самопознание.
КулминацияКулминацията на събитието съвпада с идейно-художествената кулминация на разказа. Тя е връх на разказното повествованието и представя героите в ситуация на съдбовен избор.Кулминацията на събитието във Вазовите разкази е моментът на върховно изпитание на гражданските добродетели, нравствените качества и патриотичните идеали на героите.Кулминацията на събитието не съвпада с психологическата и идейно-художествената. Кулминацията е онзи “духовно-възвисяващ момент”, в който   нравствените ценности преминават през изпитания
Финали на разказитеКраят на разказа обикновено е едновременно и развръзка на действието.“Работата в разказа е, според мене, да му знаеш края, да знаеш как трябва да свърши…” (Елин Пелин). Финалът е значим градивен компонент на разказа.Финалът разкрива вътрешните смислови възможности, заложени в експозицията и разгръщането на художественото действие.Финалът е идейно “предопределен”, не играе ролята на кулминация, т.е. представлява повече следствие, отколкото развръзка.
“Образ на света”Динамичен свят, пълен с конфликти, чието разгръщане и разрешаване е движеща причина на човешките драми.Светът е подчинен на причинно-следствени отношения, а героят се оказва съдбовно зависим от света.Художественият свят е статичен, лишен от елемента на конфликт с човека. Между вътрешното състояние на героя и света около него има повече едновременност, съвпадане, съзвучие, контраст, отколкото причинно-следствена връзка и зависимост.

Антонио Гинев, Милена Янкова

Глава от книгата „Елин Пелин – литературни интерпретации“,
ИК Кръгозор, 2005 г
.