| Ядро | Елин Пелин | Иван Вазов | Йордан Йовков |
| Сюжет и събитийност | Еднолинейно разгръщане на сюжета. Разказите на Елин Пелин са събитийни, в чиято сюжетна основа стои случката; може да се говори за едносъбитийност. Автономно и стремително, повествованието представя същината на случката в нейната развръзка. | Разказът е разгърнат верижно, действието е целеустремено. Събитието се разгръща в своята “естествена” хронология. Често разказите започват с обстоятелствена експозиция и преминават направо към целта. | Неправолинеен (“лъкатушещ”) ход на повествованието – усложнена събитийност и забавен ритъм; разказът наподобява “китайска кутия” – основният сюжет крие и други “сюжети”. |
| Композиция | Ясен сюжет; диалогът и пейзажът са основни компоненти на разказа. | Разказът се развива по две взаимнодопълващи се линии – авторската рефлексия задълбочава и обогатява обективното повествование. | Сложен строеж – множество ретроспекции и ретардации, забавени каданси. Линията на събитийното развитие е неправолинейна, често кръгова или стремяща се към извънвремеви ценностен център. |
| Диалог | Диалогът има самостоятелна характеристична и композиционна функция. Той е същностен елемент в композицията на творбите и важно средство за осъществяване на разказа. Основната случка става чрез разговора; диалогът поддържа, развива и тласка напред действието. | Диалогът не е равноправен елемент в композицията разказите, а служи като илюстрация на общата картина, представена чрез авторския дял в повествованието. Диалогът е средство за допълваща и разширена характеристика (пряка или косвена) на героите и обстановката. | Диалогът е средство за психологическа характеристика на персонажите. Но той е също начин за насочване към “втория план” на събитието. |
| Пейзаж | Пейзажът е “душата” на събитието” (И. Панова), лиризиращият компонент на разказа. Той допълнително одухотворява творбата. Пейзажът се утвърждава като “всеприсъстващ” участник в събитието; той не е наблюдаема (за автора и героя) същност, а нужният постоянен “трети партньор” в художествената ситуация. | Пейзажът характеризира мястото, времето, обстановката. Той е зависим от индивидуалния наблюдател (герой, разказвач, автор). Пейзажът се отличава с пластична, дори документална точност. | Пейзажът характеризира на вътрешното състояние на героите – има видени от тях картини, “хванати” точно и лаконично, често сведени до натоварени с висока знаковост предметни детайли или образни ремарки. Авторът “нахвърля” словесно пейзажа и го оставя на читателското възприятие – свободен за съзерцание и възсъздаване. |
| Авторско присъствие | Авторското присъствие е дискретно. Авторът не насочва гледната точка на читателя, не посредничи между герои и публика, а застава “зад кадър” и предлага своята визия за художествена действителност като позиция на читателя. Най-често този похват проличава при пайзажните картини – пейзажът допълнително разширява и задълбочава изображението, обогатява го не толкова пластически, колкото с внушението за духовна пълнота. Авторът се “скрива” в героите и в сюжета, внушава вълненията си и определя присъствието си чрез персонажите и събитията.Характерни похвати за изграждане на авторовата позиция спрямо героите са лиризмът и хуморът: ако симпатизира на героя, авторът го представя лирически нюансирано; ако го критикува или изобличава, прибягва към иронията, хумора и дори сарказма. | Авторът играе ролята на “всезнаещ” разказвач и коментатор; неговото присъствие в текста често е композиционно обособено – то се открива в лирико-публицистичните, “философските”, историческите въведения, епилози и отстъпления. Авторът постоянно “диалогизира” с читателя – заема посредническо-дидактическа позиция между него и предмета на разказа. Воден от съзнанието за национална мисия, той тълкува художественото събитие като проява на народния живот. | Авторското присъствие е дискретно. Той не се стреми да налага своята оптика върху отношенията между читателя и предмета на разказа. Героите и обстановката са видени чрез гледната позиция на действащия герой – така се създава своеобразна “мистична” достоверност на художествената визия. |
| Герои | “ Героите трябва да ги приспособява човек към сюжета. Те са ми потребни, за да си оправдая сюжета.”(Елин Пелин). Светът променя хората, следвайки своите закони: героите се съотнасят със съдбата; тяхната участ зависи от съдбата на света, който разказът разкрива. | Вниманието е насочено към гражданските и политическите вълнения в българското общество. Героят е българинът от епохата, когато търси измеренията си на гражданин. Героите са в реално взаимодействие със света – така те се променят, създават себе си. Вазовите герои винаги са съотнесени с конкретните обстоятелства на епохата и с развитието на националната идея. | Героите на Йовков са преди всичко човеци, нравствено-духовни единици, всеки от тях носи по една човешка вселена в себе си. Тези герои намират себе си, превръщайки се в извор на добродетели, каквито Йовков открива у всеки герой – независимо от неговите социални характеристики. Обединяваща черта на Йовковите герои е стремежът към самопознание. |
| Кулминация | Кулминацията на събитието съвпада с идейно-художествената кулминация на разказа. Тя е връх на разказното повествованието и представя героите в ситуация на съдбовен избор. | Кулминацията на събитието във Вазовите разкази е моментът на върховно изпитание на гражданските добродетели, нравствените качества и патриотичните идеали на героите. | Кулминацията на събитието не съвпада с психологическата и идейно-художествената. Кулминацията е онзи “духовно-възвисяващ момент”, в който нравствените ценности преминават през изпитания |
| Финали на разказите | Краят на разказа обикновено е едновременно и развръзка на действието.“Работата в разказа е, според мене, да му знаеш края, да знаеш как трябва да свърши…” (Елин Пелин). Финалът е значим градивен компонент на разказа. | Финалът разкрива вътрешните смислови възможности, заложени в експозицията и разгръщането на художественото действие. | Финалът е идейно “предопределен”, не играе ролята на кулминация, т.е. представлява повече следствие, отколкото развръзка. |
| “Образ на света” | Динамичен свят, пълен с конфликти, чието разгръщане и разрешаване е движеща причина на човешките драми. | Светът е подчинен на причинно-следствени отношения, а героят се оказва съдбовно зависим от света. | Художественият свят е статичен, лишен от елемента на конфликт с човека. Между вътрешното състояние на героя и света около него има повече едновременност, съвпадане, съзвучие, контраст, отколкото причинно-следствена връзка и зависимост. |
Антонио Гинев, Милена Янкова
Глава от книгата „Елин Пелин – литературни интерпретации“,
ИК Кръгозор, 2005 г.