Сянката на страха


(Съчинение по картина)

Това изображение ни показва как страхът се загнездва в душите ни и ни следва като сянка, манипулира решенията ни, играе си с инстинкта за самосъхранение. Мишката няма да излезе през отворената врата на клетката, защото се страхува от котката, представя си я дебнеща в сенките.
Страхът, като всяка друга силна емоция, замъглява рационалното ни мислене. Той си играе с най-силния ни инстнинкт – този за самосъхранение. Загнездва се в нас, следва ни неотлъчно. Като една  по-тъмна сянка. Всичко непознато започва да ни плаши, измъчваме се, виждаме този, от когото се страхуваме, готов да ни нападне. Мишката на тази картина представя точно това. Вратата й е отворена, свободата й е на няколко крачки от нея, но тя не бяга. Не мисли трезво. Защото сянката на котката, нейният страх, изниква непрекъснато пред погледа й. Емоцията я е завладяла напълно. Страхът си играе с възприятията ни, с решенията ни, замъглява преценката ни.
Всеки е изпитвал страх. При някои това чувство определя съществуването им. За пример от живота ще посоча момичетата, които са били изнасилени или пребити. Не съм се запознавала лично с такова момиче, но един мой близък приятел има такава позната – Мери. Тя е преживяла този ужас и сега живее в постоянен страх. Мартин, приятелят ми, ми разказа, че  тя не смее да излезе сама, а когато се разхожда с някого, се вкопчва в него и се отпуска чак когато всички врати са заключени. А от инцидента е минала близо година. Мери обаче продължава да бъде следвана от сянката на страха си. Мартин се е опитвал да й помогне, но безуспешно. Страхът е част от живота й, нейната тъмна сянка, която я следва неотлъчно и й пречи да бъде предишното засмяно и весело момиче. Тя е мишката, а сянката на котката е нейният ужас.
Страхът е една от най-силните и най-опасни емоции, защото завинаги остава в душите ни  и ни пречи да бъдем същите като преди.

  Ади, 7. клас

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *